Биография

Хронология

 

1956 – 1960

 

На 29 март 1956 се ражда Анастас (гр. Αναστασιος – възкресение). Майка му, Мария, е изключително религиозна и отдадена на семейството жена, а баща му, Константин, е легионер, останал по щастливо стечение на обстоятелствата жив след смъртна присъда от политически процес по времето на комунизма.

 

Константинови произхождат от гр. Охрид, един от центровете на книжовността и борбата за просъществуването на българския нация. Градът носи името на Св. Климент Охрдиски, един от учениците на братята Св. Св. Кирил и Методий (създатели на славянобългарската азбука и борци за утвърждаването на българския език в църковното богослужение). Прадядото на Анастас, Костадин, взема активно участие в борбите срещу турските поробители в Македония, а в последствие се налага да емигрира в свободна България. Синът му, дядото на Анастас, се замогва от търговия и има перспектива да изучи децата си в Европа, но идването на комунистическия режим през 1944г. и последвалата от него национализация на имуществото, оставят семейството принудено да се бори за оцеляването си.

 

Въпреки голямата бедност и множеството удари от властта семейството на Анастас успява с огромни усилия да отгледа и даде на двамата си сина, Анастас и Николай, висше образование. Семейството започва да се мести от град на град, от село на село. Тези пътувания се оказват силно градивни за формирането на въображението на бъдещия художник. Непосредственият контакт с природата, игрите сред руините на храмовете на древни цивилизации, тайнствените разкази на възрастните за заровени съкровища и гробници в могилите, срещите с Каракачаните, кукерите и нестинарите, ходещи по жар, остават силен отпечатък в детските му спомени. Той дори не предполага, че мистичният заряд на местата от детството му ще се окаже основателен повод за пренаписването на античната история на изкуството след феноменалните археологичeски открития за минойско-тракийската цивилизация, направени по тях в последните години.

 

1961 -1965

Семейството се установява в гр. Пловдив. Градът е средище на исторически натрупвания, датиращи от осем хиляди години, носещи отпечатъка на: неолитна цивилизация, тракийска, римска, византийска, прабългарска и славянска култура. Разнообразието и множеството от културни слоеве го превръщат в естествен център за процъфтяването на възрожденската епоха, дала тласък в развитието на просветата, архитектурата и изкуствата. Пловдив има слава до ден днешен на “град на художниците”.

 

1966

Анастас е на 10 години. Неговото хоби е да събира меки камъчета от жп линията, минаваща в близост до блока, в който живеят и да прави малки скулптурни фигурки, които подарява на майка си.  Тя ги събира в импровизирана изложба на витрината на шкафа у дома.

 

1967

На гости е у една съседка и забелязва малка икона, скрита по политически съображения, зад порцелановите чаши, наредени на лавицата на кухнята. Интересът му към иконата трогва възрастната жена и тя му я подарява. В последствие той решава да я пренарисува, а първият му опит в изкуството получава поощрения, въпреки наивното детско изображение.

 

1964 – 1969

Бедно, но щастливо детство, изпълнено с много вълнуващи моменти. С брат му Николай, по настоящем преуспяващ инженер в областта на климатичната техника, ходят за риба на р. Марица. В училище започва да се занимава активно с лека атлетика и да се явява на състезания, които му носят много успехи и награди.

 

1970

Заболява тежко от хепатит. Спира спортните си занимания и прекъсва училище за една година. Във времето, което трябва да прекара у дома започва да си рисува. Майка му забелязва неговата любов към изкуството и го завежда на първия урок по рисуване. Tой твърди, че дължи много от успехите си на нея.

 

1971 – 1975

Приет е в художествената гимназия. Изучава рисуване, скулптура, живопис. В учебната програма влиза посещаване на редица изложби. Силно е впечатлен от изложбата “Художникът на работа в Америка”, представена на мащабна изложбена площ от американското посолство в България. Този културен художествен обмен е светлина в тунела през тъмните години на комунизма, когато западната култура е далечна, бледа сянка зад желязната завеса.

 

1976

Завършва гимназия първи във випуска. Тогава действащото законодателство му налага 2 години задължителна казармата. Откривайки творческите му способности, началниците му правят ателие. Там той започва да изпълнява техните поръчки за картини, необходими им за икономически контакти в дефицитната социалистическа икономика. Тази относителна свобода му позволява да слуша емисии на заглушаваното от режима радио “Свободна Европа”, от които научава истината за Георги Марков и се забавлява с фейлетоните на Велко Верин.

 

1978 – 1980

Започва следването си във великотърновския университет, специалност живопис. Изучава теория и история на изкуството и естетиката. Интересува се от творчеството на Веласкес, Микеланджело, Гоя, Ван Гог, Моделияни. Вълнува се от мистицизма на византийската икона.

 

Снабдява се тайно с литература, издавана преди 1944г. Разбира, че голяма част от истината за изкуството и живота е спестена и изкривена, така че да задоволява потребностите на комунистическия режим. Неговите състуденти го смятат за странен, тъй като не проявява интерес към светския живот, а непрестанно рисува. Започва да продава първите си творби, които нямат нищо общо с учебната програма, пропита с комунистическата доктрина. Това предизвиква контрастни чувства: от омраза на някои негови преподаватели, изразена в тъпчене на неговите творби и порицание на силно изразената му чувствителност, до нескритото възхищение на други, които му вещаят славна творческа кариера.

 

Жадно следи емисиите на “Свободна Европа”, където четат откъси от “Архипелагът Гулаг” на Солженицин. Попива всяка дума на свободомислещите хора. Никога няма да забрави думите на доцента си по рисуване, който е завършил в класа на един от най-известните български художници и философи, Илия Бежков. Той често цитира мислите на именития си учител, които се запечатват в съзнанието на Анастас за цял живот: “Джазът е музиката на свободния човек. Америка ще превземе света чрез импровизацията в джаза. А културата ще тържествува над силата.”

 

1981

Започва контакти с външнотърговско дружество “Хемус”, което за да изпълнява валутните си планове търси млади, талантливи художници, чиито произведения продава зад граница. Директорът на дружеството е силно впечатлен от новаторските възгледи на младия автор.

 

1982 – 1984

Дипломира се и се завръща в Пловдив. Започва да твори усилено по10-12 часа на ден, което го прави изключително продуктивен. Живее в пълен аскетизъм, за да позволи на изострените си сетива да чуят вътрешния му глас. Интровертната му личност трескаво анализира външния свят и търси бягство от конформизма. Както по-късно не забравя да отбележи в свои интервюта той винаги се е стремял да стои далече от сервилното изкуство, което се явява подправка към ястието на тогавашната власт: “Никога не съм искал да пасна. Винаги съм искал да бъда себе си!”

 

Натрупаните му знания като студент от естетическите трактати на Кант, възгледите на  Шопенхауер и забранения Фройд, му дават възможност да се ориентира в заобикалящото го море от соцреализъм. Но най-силно влияние оказва Светото писание. В творчеството му се появява фигурата на разпънатия човек, който се превръща в неизменна част от задните планове на картините му, независимо от сюжетите. В отрицание на закостенелите норми на тоталитаризма, които ограничават личността и творческата свобода, Анастас често поставя фигурите в картините си в неравновесно положение и с главата надолу.

 

В професионален план започва сътрудничество с ‘Martinus Nijhoff’. До 1990г. те изнасят над 150 негови картини, за чиято съдба днес художника знае само, че са разпродадени по аукциони в цял свят. През  1983 е дебютната му изложба, която минава с успех. Той се потвърждава и на следващата година чрез самостоятелна изложба, представена в рамките на Есенните изложби в стария Пловдив, където музеи и частни колекционери откупуват цялата експозиция.

 

1985

Година белязана от важни събития в живота на художника.

Става член на Съюза на българските художници.

Участва в международния пленер в гр. Познан. Полша е точно след военното положение, въведено от ген. Ярузелски. Развяват се гордо знамена на “Солидарност”, а по католическите храмове се виждат полски знамена, обагрени в червен цвят, разлят по бялото като капки кръв. Магазините са празни, хората – гладни, но вдъхновени. Само броени дни преди това папа Йоан Павел II e бил при тях.

 

Анастас посещава музея на модерното изкуство в гр. Лоц, където се запознава със световните тенденции в концептуалното изкуство. Силно се впечатлява от полските модернисти и от някои свободолюбиви полски художници, намерили сили да се отцепят от казионния съюз на полските художници като излагат картините си в катедралите.

 

Посещението в Полша се оказва повратна точка във философските, житейските и естетическите възгледи на художника

 

Ражда се сина му, Константин.

 

1986

Съдбоносна за художника. Носят се слухове за “гласност и перестройка”. Анастас прави първата концептуална изложба (инсталация) за България. Откриването й през март е съпроводено с огромен интерес и събира на едно място голяма част от свободомислещите хора и интелектуалци. Идва да снима и кино екип. Като част от експозицията Анастас излага стара врата, а под нея запалва свещ, до която хората слагат инстинктивно монети като пред икона в църква за благодарност. Изложбата просъществува само една седмица. Първият секретар на партията пристига с черния си Мерцедес по сигнал от титулуван местен художник и затваря изложбата под предлог, че представлява “религиозна пропаганда и идеологическа диверсия”. Част от творбите са потрошени от “слуги на партийния велможа”. Анастас е привикан на разпити в държавна сигурност. Предупреден е строго, че вече има открито досие и всяка негова постъпка от този момент нататък ще бъде зорко следена. Грози го заплаха от изключване от Съюза на българските художници (СБХ) по предложение на дружеството на пловдивските художници. “Вместо да ме защитят те избраха да целунат ботуша на властта”, казва с огорчение Анастас. Изключването от СБХ недвусмислено означава забрана за всякакви изложби у дома и в чужбина. За разлика от свободния свят, където интелектуалеца не е подложен на репресия на личността, живота на Анастас се лута между полюсите на хамлетовата дилема: “Да бъдеш или да не бъдеш!?” Убеждавайки се за пореден път, че не е човек на компромиса в изкуство, рисува нов цикъл в отговор на закритата му изложба. Показва го в София. Изложбата е открита от изкуствоведа, проф. Аксиния Джурова, дъщеря на тогавашния министър на отбраната, която единствена намира сили да защити талантливия художник. В словото си по откриването тя отправя остър упрек към пловдивските колеги на Анастас, които са го предложили за изключване и не са уважили изложбата. Изложбата се състои от драматични творби, излъчващи социални послания. Цикълът “Червените прасета” е част от експозицията. А името на Анастас се завърта из публичното пространство.

 

 

1987

Кино екипът, който снима по време на закритата в последствие изложба, се опитва да реализира материала. Режисьор е Милан Огнянов, сценарист е Петър Манолов. С одобрен от държавна комисия сценарий и осигурен бюджет филмът остава незавършен и е забранен, поради завистта на колега на Анастас, доносник на държавна сигурност.

 

За първи път пътува зад пределите на желязната завеса, посещава Гърция.

Създава “Продавача на съвест” – етапна картина с политическо-пророческо съдържание, предвещаваща падането на комунизма.

 

1988

Бива представен на изложби в Ню Йорк, Питсбърг, Мадрид, Будапеща, Хелзинки, Вротслав и Торун, където печели специалната награда на първото бианале на живописта – малък формат. Създава цикъл 33 – “Риби”. Художникът е на 33г., изложбата се състои от 33 картини.

 

1989

Минава през берлинската стена. Става свидетел на покъртителни гледки – картечници наредени по гарата, кучета под влаковете и сиви сенки, от които се носи едно нарастващо усещане за нестихваща тъга от границата на тяхното разделение. Прави изложба в Хамбург, организирана от баронеса Мария Луиза Варбург и представена в хотел “Интерконтинентал”.

 

Същата година има изложба и в Женева в музей “De L’Athene”. Специално да уважи изложбата идва и негово величество Цар Симеон II (българския монарх, който по това време е в изгнание). Това представяне на Анастас го среща и със собственика на музей “Petit Palais – Musee d’Art Moderne”, г-н Гес, който споделя с него личните си спомени и впечатления от големия български художник Жорж Папазов.Той разкрива пред Анастас възхищението си от художника, който като част от френския Montparnasse е намерил достойно място в Женева в изложбена зала с негова постоянна експозиция.

 

Същата година се явява повратен момент в историята на цяла източна Европа – пада комунизма. Раболепният соцреализъм отстъпва на заден план. Пред дълго подтисканите талантливи хора и интелектуалци се откриват нови хоризонти за изява. Анастас активно изразява своята антикомунистическа гражданска позиция като взема дейно участие в митинги за падането на режима в България. Канят го да вземе участие във властта, като министър на културата, а след това и като депутат, но той не намира призванието си в тези области и се отдава на дълго жадуваната творческа свобода Под нейно влияние създава творба, която се явява антология на неговото творчество – “Панихида за жертвите на комунизма”.

 

1990 – 1991

Участие на изложба в Брюксел в галерия “X +”, която художникът приема до ден днешен със смесени чувства. Правят му примамливо предложение за пет годишен договор като художник, от което само щастливата случайност го спасява. Става свидетел как тогавашният шеф на външнотърговско дружество “Хемус” прави опит в съучастие с галеристката да открадне 3 негови картини. Това разочарование принуждава художника да си замине за България по-рано от предвиденото и да не подпише договора. В самолета се ражда и идеята му да си създаде своя собствена галерия в България, която той решава да отпразнува като почерпи с бутилка уиски спътниците си. Това го сприятелява със собствениците на галерия в Люксембург, които стоят на съседната седалка. Той ги кани да му гостуват в България, а след това поканата е върната с изложба в Люксембург през 1991г. Галерията е “88”, а две негови картини – “Луната целува земята” и “Акведукт”, се закупуват от акционери на “Музея на модерното изкуство” в Ню Йорк.

 

Същата година излага картини в Торонто, Париж, Хановер, София и Хамбург.

 

1992

Пътува до Женева, където Галерия “88” го включва в международния панаир на изкуството “Europe Art”.

 

Прави изложба в галерия “St. Julian’s” в Малта. Изложбата протича с бурен успех. Всички творби са откупени от американски колекционер от Ню Йорк.

 

Повлиян от малтийското слънце рисува 3 картини в взривно-топли гами, които в последствие стават собственост на частни колекционери.

 

Същата година реализира и 2 самостоятелни изложби в България.

 

1993 -1994

Година и половина работи върху цикъл от 70 картини на тема “Сакрално за любовта”, станали емблематични за неговото творчество. През пролетта на 1994 г. по покана на първата частна галерия “Аполо и Меркурий” в София платната са изложени на 800 кв.м. площ. От тях лъха нова естетика, а критиката определя автора като художник на новото време.

 

В края на същата година в Пловдив показва цикъла “Бисери от небето”, който се състои от 40 камерни творби, разпродадени почти на момента.

 

1995

Две самостоятелни изложби в страната.

Завършва етапната картина “Евхаристия”, която създава в продължение на 10 години. Продажбата на картината на респектираща цена му вдъхва увереност, че неговата мечта за собствена галерия ще се реализира.

 

1996

Участва в изложба в “Palazzina Azzurra” в Сан Бендето дел Тронто, Италия. Там има възможност да се докосне до духа на античното и италиянско кватроченто. Посещава музея “Ufizi” във Флоренция, Сикстинската капела, музея “Ватикана” и катедралата “Св. Петър” в Рим.

 

Силният артистичен заряд, получен от посещението в Италия реализира в завършването на картината си –“Харизмата” (Даровете на духа). Тя привлича вниманието на негов германски колега, който я вижда току-що завършена в ателието на художника. Силно опиянен от излъчването на картината, германецът застава на колене пред нея, прекръства се и я целува. Той споделя с Анастас, че картината е значимо художествено постижение и смята чрез посредничеството на свой приятел кардинал да съдейства тя да бъде закупена от Ватиканския музей. Междувременно се появява български колекционер, който виждайки картината и чувайки за намеренията на чужденеца към нея, преценява, че тя трябва да бъде съхранена в българското културно наследство. Той я откупува и така картината никога не достига до изложбена зала, нито е позната на широката публика. Силната ревност на  собственика й към нейното харизматично излъчване го кара да я заключи в стая, чийто достъп за външни лица е забранен.

 

1997

Година белязана с усилен труд. Започва строежа на галерия “Анастас” в стария Пловдив, където художникът има уникалния шанс да закупи имот със собствени средства.

 

1998

По покана на фондация “Райко Алексиев” прави самостоятелна изложба в галерия “Витоша” в София. Непримиримият му творчески дух и силният неконформизъм му извоюват място на едно от водещите имена в българското изобразително изкуство.

 

1999

Откриване на галерия “Анастас”. Въпреки големите трудности по реализирането на проекта за галерията, Анастас успява да направи 90 нови творби, които да изложи в личната си галерия. Мечтата е станала реалност!

 

Откриването съвпада с европейския месец на културата в стария град, когато Пловдив е съпътстваща културна столица на Ваймар. Известни хора и политици като българския президент Стоянов и гръцкия президент Стефанопулус посещават културното събитие. Това дава възможност на мин. председателя Иван Костов, ценител на творчеството на художника, да се присъедини към множеството колекционери на Анастас от цял свят, дошли да уважат откриването на галерията.

 

Месец след това  Анастас участва във документален филм за културата на България заснет от немски документалисти. Продукцията е излъчена в редица Европейски страни.

 

2000

По покана на българския културен институт в Берлин прави самостоятелна изложба и събира на нея своите германски колекционери. Разглежда новата национална художествена галерия в Берлин. Възхитен е от оригиналите на Едуард Мунк.

 

В България завършва етапната картината “Благославящ ангел”.

 

2001

Реализира мащабна изложба на 1000 кв.м. в София, която е номинирана за културно събитие на годината.

 

Националната телевизия снима филм за него в 2 части, наречен “Светеща врата”.

 

2002

Впечатлен от виталността и културата на траките рисува “Песента на траките”, цикъл с рисунки. Без да използва директно образците на най-новите археологически открития, свързани с тях, той възражда усещането за духа им в една нова модерна форма. Мистицизмът на любимите места от детството и мястото, което по настоящем обитава е разбулен и започва да придобива реални измерения. Естеството на тази изложба провокира всеобщ интерес, а той се явява основополагащ за създаването на множество картини и скулптури.

 

2003

Творческото му търсене се реализира в създаването на цикъла “Слънчево възкресение”.  Той се превръща в мост, който свързва културата на траките с християнската традиция.

 

Запознава се с американския поет Уилям Мередит, носител на “Пулицър”, който е знакова фигура в популяризирането на българската култура в чужбина.

 

Пътува с яхта из егейските острови по покана на негов германски колекционер, г-н Вендел Симонис. Пътуването е силно вдъхновяващо за художника. Посещава о-в Кос, където е роден бащата на медицината Хипократ, о-в Патмос, където е писан “Апокалипсис” от Св. Йоан, най-големия храм на покровителя на изкуството Аполон в Меле, Троя и Ефес. Между о-в Патмос и о-в Самос претърпяват силна морска буря, от която по чудо се измъкват невредими.

 

2004

Пролетта представя цикъла “Егейски Видения”. Той представлява смесена експозиция от живопис и скулптура. Новото амплоа на автора в скулптурата се радва на широко одобрение, а той получава поръчка за изработването на една от скулптурите в изложбата в монументални размери. Целият процес по отливането й е заснет на филм, който се излъчва по един от националните канали в България.

 

Есента заминава на работно посещение в Ню Йорк с покана за две изложби, които в последствие отказва. Престоят му в САЩ е изпълнен с делови срещи и му дава силен творчески импулс. Разглежда Whitney Museum, Metropolitan, Solomon R. Guggenheim Museum, The Noguchi Museum. В музея на националната художествена галерия специално посещава изложба на Христо Явашев, предшестваща мащабния му проект “Вратите” в Ню Йорк. Има възможност да види галериите, представящи модерното изкуство на 24-та улица. Много силно е впечатлен от Gagosian Gallery и подбора на изложените автори. Получава покана за откриването на изложба на Майол в Marlborough Gallery. Запознава се с работата на свои колеги от цял свят в деня на “Open Studio”. Присъства на търг в Sotheby’s, където пред очите му продават картина на Моделяни за над 32 милиона долара. Запознава се с акционери на Metropolitan Museum и водещи арт дилъри, с които обсъждат бъдещи планове.

 

2005

 

Работи усилено по много скулптурни композиции и по проекта “Звезден тракийски войн”, скулптура, която е предвидено да се реализира в размер 7.70 м.

 

През май се среща за пореден път с поета Уилям Мередит. Той представя на Анастас сем. Кейси, които в последствие откупуват няколко картини и голяма част от скулптурната експозиция в галерията.

 

През юни се жени за Емилия, жената която неотклонно споделя творческия и личния му живот.

 

2006

 

На гости е големият археолог, тракологът д-р Героги Китов, направил сензационни открития за тракийската цивилизация през последните години. Двамата с художника обмислят проект за съвместна изложба.

 

Края на февруари завършва гипсовия модел на “Звезден тракийски войн”.